Проследяването на пациенти, засегнати от епидемията, трябва да включва внимателна оценка и на централната нервна система, съветват лекарите в Световен ден за борба с енцефалита
Неврологичните симптоми са чести при коронавирусните епидемии – през последните 2 години са докладвани случаи на остър некротизиращ енцефалит, остър дисеминиран енцефаломиелит (ADEM) и стволов енцефалит, свързани с COVID-19. Ето защо невролозите и лекарите, които работят с пациенти с коронавирус, трябва да внимават и за вероятни по-тежки усложнения, сред които и енцефалит, произтичащи от тази вирусна инфекция, съобщи проф. д-р Пенка Атанасова, началник на Клиниката по нервни болести на УМБАЛ „Свети Георги“ в Пловдив.
Eнцефалитът е възпаление на мозъчната тъкан, което изисква незабавна лекарска намеса. Най-честата причина за заболяването са вирусните инфекции, като в редки случаи причинители могат да бъдат и други микроорганизми – бактерии или гъбички. Клиничната картина включва: главоболие, фебрилитет, повръщане, епилептични пристъпи, количествени нарушения на съзнанието, психотична продукция, огнищна неврологична симптоматика и др., обясняват невролозите. Първоначалните симптоми при някои от докладваните случаи на пациенти, положителни за SARS-CoV-2 и развили като усложнение енцефалит, са били фебрилитет, задух и миалгия, а по-късно и прогресивно замъгляване на съзнанието.
Неоткритият навреме и нелекуван енцефалит е животозастрашаващо състояние, което често води до летален изход или инвалидизация, подчерта проф. Атанасова. В Световния ден за борба с енцефалита, тя посъветва проследяването на пациенти, засегнати от епидемията SARS-CoV-2, да включва и внимателна оценка на централната нервна система.
Заболяването, което този вирус причинява, продължава да изненадва с различни клинични симптоми, които варират от асимптомна инфекция до тежки неврологични усложнения: енцефалит, менингоенцифалит, енцефалопатия, мозъчно-съдови заболявания, епилептични пристъпи, разстройства на нервно-мускулното предаване и синдром на Гилен-Баре (автоиммунно заболяване, което се характеризира с внезапно начало и прогресиращо засягане на периферните нерви) и др.
Независимо от последствията върху нервната система, проф. Атанасова смята, че инфекцията от SARS-CoV-2 рядко води до сериозен енцефалит. Интерпретацията за първите случаи на COVID-19 енцефалит е противоречива, защото неврологичните усложнения могат да се дължат на системния възпалителен процес, а не на директна мозъчна инвазия. Пациентите с COVID-19 обаче могат да развият остър менингоенцефалит без откриваем SARS-CoV-2 или друг вирус в ликвора (гръбначно-мозъчна течност). Другият механизъм за развитие на този енцефалит при пациенти с COVID-19 е тежко възпаление с цитокинова буря. Ранното откриване и лечение на менингоенцефалитите е от решаващо значение и за предотвратяване на хеморагичната некротична енцефалопатия, която протича фатално, подчера Началникът на Клиниката по нервни болести към Университетската болница в Пловдив.
Въпреки че окончателната диагноза вирусен енцефалит до голяма степен зависи от изолацията на вируса, това е трудно при COVID-19, тъй като разпространението на SARS-CoV-2 е преходно и неговият титър в церебро-спиналния ликвор може да е изключително нисък, обясни проф. Атанасова. Следователно, диагнозата се основава предимно на неврологичния статус и анамнестичните данни, каза тя. По думите й провокираният от SARS-CoV-2 имунологичен отговор може да причини възпаление и оток на мозъка, което да доведе до промени в съзнанието. С изчистването на вируса, и в резултат на лечението, мозъчният оток постепенно намалява и съзнанието на пациента се подобрява.
SARS-CoV-2 продължава да поразява различни органи и системи дори след фактическото излекуване на пациента, обясни проф. Атанасова. Това наложи обособяването на т. нар. „ПОСТ-КОВИД“ синдром, който е разностранен и с неясна дългосрочна прогноза на този етап. Енцефалитът и в частност този, причинен от SARS-CoV-2, не винаги може да бъде предотвратен, но рискът може да бъде намален с ваксиниране, съветва тя.
За Клиниката по нервни болести
Клиниката е основен център за диагностична, лечебна, консултативно-методична, профилактична, научно-изследователска и обучителна дейност по нервни болести. Екипът й осигурява навременно, качествено и ефективно обслужване и проследяване на хоспитализираните болни с неврологични заболявания, с оглед подобряване продължителността и качеството им на живот.
Клиниката по нервни болести осигурява 24-часова денонощна спешност и разполага с приемно-консултативен кабинет, разположен в База II на УМБАЛ „Свети Георги“, и клиничен стационар с 2 отделения – за лечение на остри мозъчни инсулти и по обща неврология.
В Отделението за лечение на остри мозъчни инсулти са обособени сектор за интензивно лечение с 6 легла и съдов сектор с 8 легла, с възможности за 24-часово мониториране на жизнените показатели на пациентите и готовност за рутинно провеждане на интравенозна тромболиза при остри исхемични инсулти. Отделението по обща неврология разполага с 24 легла.
В Клиниката има 8 клинични лаборатории, които разполагат с необходимата съвременна апаратура и богат методичен арсенал за провеждане на високо специализирани изследвания, както на лежащи, така и на амбулаторни пациенти.
Защо 22 февруари и има ли българска връзка?
Световният ден за борба с енцефалита се отбелязва като ден за осведоменост за това опасно заболяване, от което всички можем да бъдем засегнати пряко или косвено. За първи път той се чества през 2014 г. по инициатива на Обществото по енцефалит във Великобритания.
Енцефалитът се счита за опустошително неврологично състояние. Всяка година в света от него заболяват по около 500 000 деца и възрастни хора. Смъртността е висока, а оцелелите могат да останат с мозъчно увреждане, което води до епилепсия, умора, когнитивни затруднения или проблеми с паметта и личността.
През миналия век „мистериозното“ заболяване, както са наричали тогава енцефалита, е покосило повече човешки животи, отколкото са жертвите на Първата световна война. Медицината в Европа по това време е била безсилна пред летаргичния енцефалит – т.нар. „сънна болест“. Българинът Иван Раев обаче е единственият в света, който фигурира в медицинските сведения от 30-те години на ХХ в. като успешен лечител на тежките последствия от този енцефалит на базата на разработена собствена билкова рецепта от Atropa belladonna, известна още като силно отровното „лудо биле“.
